Празнота

^poison_tears^ (ShamelessDreams)
38 111

6 jul 2015, 10:57

Poesía » Versos blancos

1163 0 1

Изстинали слова размити

завиват с одеяло от лъжа

безбожното еднообразие

на седмиците, дните.

И всеки тихо носи

своят тежък кръст

без мечти, въображение,

дори без лъст.

При липсата на смисъл

светът е свит като мънисто,

някой всичко е орисал,

не съществува място чисто.

Още ровя на дъното калта

и някак неправдиво

раната не щипе от солта,

небето зее сиво.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Burns

2015-09-13T21:09:41+03:00

Хареса ха ми силните изрази и по-нестандартния ритъм. Вложеният смисъл също ме грабна. Браво!