Изстинали слова размити
завиват с одеяло от лъжа
безбожното еднообразие
на седмиците, дните.
И всеки тихо носи
своят тежък кръст
без мечти, въображение,
дори без лъст.
При липсата на смисъл
светът е свит като мънисто,
някой всичко е орисал,
не съществува място чисто.
Още ровя на дъното калта
и някак неправдиво
раната не щипе от солта,
небето зее сиво.
© ShamelessDreams All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
