Празнота

Jul 6, 2015, 10:57 AM

Poetry » White poetry

1314 0 1

Изстинали слова размити
завиват с одеяло от лъжа
безбожното еднообразие
на седмиците, дните.
И всеки тихо носи
своят тежък кръст
без мечти, въображение,
дори без лъст.
При липсата на смисъл
светът е свит като мънисто,
някой всичко е орисал,
не съществува място чисто. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Празнота

Искате да прочетете повече?

Random works