Изстинали слова размити
завиват с одеяло от лъжа
безбожното еднообразие
на седмиците, дните.
И всеки тихо носи
своят тежък кръст
без мечти, въображение,
дори без лъст.
При липсата на смисъл
светът е свит като мънисто,
някой всичко е орисал,
не съществува място чисто.
Още ровя на дъното калта
и някак неправдиво
раната не щипе от солта,
небето зее сиво.
© ShamelessDreams All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
