Празнота
Изстинали слова размити
завиват с одеяло от лъжа
безбожното еднообразие
на седмиците, дните.
И всеки тихо носи
своят тежък кръст
без мечти, въображение,
дори без лъст.
При липсата на смисъл
светът е свит като мънисто,
някой всичко е орисал,
не съществува място чисто.
Още ровя на дъното калта
и някак неправдиво
раната не щипе от солта,
небето зее сиво.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ShamelessDreams Все права защищены
