26 jul 2006, 12:27

Празнота

  Poesía
1.2K 0 4

От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишината
Цигарата бавно догаря
Просмуквайки в мене Смъртта
Димът очите отваря
Около мен е облак от Празнота
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лъха на очаяние ... Силно е и дано е било моментно настроение,или емоция! Поздрав!
  • Да, чудесна ти е идеята да покажеш лицата на тях четирите, но формата и стиха ти куцат. Трябва да поработиш още. Поздрави
  • Гери, просто си представих дима като една мъгла .. а знаеш тогава колко изгубен в празнотата се чувстваш, но сигурно си права

    Благодаря, Галина!

  • Страхотно е!Даже и 6 е малко!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...