Jul 26, 2006, 12:27 PM

Празнота

  Poetry
1.2K 0 4

От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишината
Цигарата бавно догаря
Просмуквайки в мене Смъртта
Димът очите отваря
Около мен е облак от Празнота
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лъха на очаяние ... Силно е и дано е било моментно настроение,или емоция! Поздрав!
  • Да, чудесна ти е идеята да покажеш лицата на тях четирите, но формата и стиха ти куцат. Трябва да поработиш още. Поздрави
  • Гери, просто си представих дима като една мъгла .. а знаеш тогава колко изгубен в празнотата се чувстваш, но сигурно си права

    Благодаря, Галина!

  • Страхотно е!Даже и 6 е малко!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...