26.07.2006 г., 12:27

Празнота

1.2K 0 4

От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишината
Цигарата бавно догаря
Просмуквайки в мене Смъртта
Димът очите отваря
Около мен е облак от Празнота
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъха на очаяние ... Силно е и дано е било моментно настроение,или емоция! Поздрав!
  • Да, чудесна ти е идеята да покажеш лицата на тях четирите, но формата и стиха ти куцат. Трябва да поработиш още. Поздрави
  • Гери, просто си представих дима като една мъгла .. а знаеш тогава колко изгубен в празнотата се чувстваш, но сигурно си права

    Благодаря, Галина!

  • Страхотно е!Даже и 6 е малко!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...