Премълчах те! Като болка в устните затихна,
но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.
А наум душата клета името ти мълком викна...
През прозореца от сълзи моят писък отлетя...
И запали се просторът... трепетликаха искри.
Не разбра, че те обичам и жадувам да остана!
Луда гордост ни обрече. Не продумах, но и ти...
Като огън пепелеше, като стара тежка рана...
Преболях те! В мен заглъхна като плачещ вик!
Само в мислите понякога една сълза трепери...
Ако бях разсякла тишината в оня чакан миг,
щеше ли сърцето ти за мене обич да намери?!
01.02.2008 г.
© Гергана Шутева Todos los derechos reservados