2 февр. 2008 г., 14:58

Преболях ли те?!...

2K 0 49
                       Преболях ли те?!

 

 

 

Премълчах те! Като болка в устните затихна,

но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.

А наум душата клета името ти мълком викна...

През прозореца от сълзи моят писък отлетя...

 

И запали се просторът... трепетликаха искри.

Не разбра, че те обичам и жадувам да остана!

Луда гордост ни обрече. Не продумах, но и ти...

Като огън пепелеше, като стара тежка рана...

 

Преболях те! В мен заглъхна като плачещ вик!

Само в мислите понякога една сълза трепери...

Ако бях разсякла тишината в оня чакан миг,

щеше ли сърцето ти за мене обич да намери?!

 

 

01.02.2008 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...