Feb 2, 2008, 2:58 PM

Преболях ли те?!...

  Poetry » Love
2K 0 49
                       Преболях ли те?!

 

 

 

Премълчах те! Като болка в устните затихна,

но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.

А наум душата клета името ти мълком викна...

През прозореца от сълзи моят писък отлетя...

 

И запали се просторът... трепетликаха искри.

Не разбра, че те обичам и жадувам да остана!

Луда гордост ни обрече. Не продумах, но и ти...

Като огън пепелеше, като стара тежка рана...

 

Преболях те! В мен заглъхна като плачещ вик!

Само в мислите понякога една сълза трепери...

Ако бях разсякла тишината в оня чакан миг,

щеше ли сърцето ти за мене обич да намери?!

 

 

01.02.2008 г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...