Преболях ли те?!...
Преболях ли те?!
Премълчах те! Като болка в устните затихна,
но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.
А наум душата клета името ти мълком викна...
През прозореца от сълзи моят писък отлетя...
И запали се просторът... трепетликаха искри.
Не разбра, че те обичам и жадувам да остана!
Луда гордост ни обрече. Не продумах, но и ти...
Като огън пепелеше, като стара тежка рана...
Преболях те! В мен заглъхна като плачещ вик!
Само в мислите понякога една сълза трепери...
Ако бях разсякла тишината в оня чакан миг,
щеше ли сърцето ти за мене обич да намери?!
01.02.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
