4 feb 2011, 7:51

Преброяване

  Poesía » Civil
749 0 9

Време е отново да броиме

новопридобити нещица

без да крием кой каквото има –

всичко е на показ, без лъжа.

 

То и в миналото тъй си беше,

само че, брояхме се за нас.

А сега – Европа ни редеше

и не чувам вътрешния глас.

 

Колко са клозетите на двора?

За спането – колко на квадрат?

Мили хора, що да ви говоря –

всичко вършим просто на инат.

 

А това, че лягат под земята

наш′те братя, нашите сестри

неживяли миг от свободата –

кой за тях ще гледа и брои?

 

И било за всички ни модерно

да споделяме във Интернет.

Боже, Боже, дай ми топла черга,

да не зъзна в тоз озъбен век!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...