4 feb 2011, 7:51

Преброяване

  Poesía » Civil
743 0 9

Време е отново да броиме

новопридобити нещица

без да крием кой каквото има –

всичко е на показ, без лъжа.

 

То и в миналото тъй си беше,

само че, брояхме се за нас.

А сега – Европа ни редеше

и не чувам вътрешния глас.

 

Колко са клозетите на двора?

За спането – колко на квадрат?

Мили хора, що да ви говоря –

всичко вършим просто на инат.

 

А това, че лягат под земята

наш′те братя, нашите сестри

неживяли миг от свободата –

кой за тях ще гледа и брои?

 

И било за всички ни модерно

да споделяме във Интернет.

Боже, Боже, дай ми топла черга,

да не зъзна в тоз озъбен век!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...