4 февр. 2011 г., 07:51

Преброяване

748 0 9

Време е отново да броиме

новопридобити нещица

без да крием кой каквото има –

всичко е на показ, без лъжа.

 

То и в миналото тъй си беше,

само че, брояхме се за нас.

А сега – Европа ни редеше

и не чувам вътрешния глас.

 

Колко са клозетите на двора?

За спането – колко на квадрат?

Мили хора, що да ви говоря –

всичко вършим просто на инат.

 

А това, че лягат под земята

наш′те братя, нашите сестри

неживяли миг от свободата –

кой за тях ще гледа и брои?

 

И било за всички ни модерно

да споделяме във Интернет.

Боже, Боже, дай ми топла черга,

да не зъзна в тоз озъбен век!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...