Feb 4, 2011, 7:51 AM

Преброяване

  Poetry » Civic
740 0 9

Време е отново да броиме

новопридобити нещица

без да крием кой каквото има –

всичко е на показ, без лъжа.

 

То и в миналото тъй си беше,

само че, брояхме се за нас.

А сега – Европа ни редеше

и не чувам вътрешния глас.

 

Колко са клозетите на двора?

За спането – колко на квадрат?

Мили хора, що да ви говоря –

всичко вършим просто на инат.

 

А това, че лягат под земята

наш′те братя, нашите сестри

неживяли миг от свободата –

кой за тях ще гледа и брои?

 

И било за всички ни модерно

да споделяме във Интернет.

Боже, Боже, дай ми топла черга,

да не зъзна в тоз озъбен век!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...