4.02.2011 г., 7:51

Преброяване

738 0 9

Време е отново да броиме

новопридобити нещица

без да крием кой каквото има –

всичко е на показ, без лъжа.

 

То и в миналото тъй си беше,

само че, брояхме се за нас.

А сега – Европа ни редеше

и не чувам вътрешния глас.

 

Колко са клозетите на двора?

За спането – колко на квадрат?

Мили хора, що да ви говоря –

всичко вършим просто на инат.

 

А това, че лягат под земята

наш′те братя, нашите сестри

неживяли миг от свободата –

кой за тях ще гледа и брои?

 

И било за всички ни модерно

да споделяме във Интернет.

Боже, Боже, дай ми топла черга,

да не зъзна в тоз озъбен век!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...