15 may 2015, 7:46

Пречистена вяра

  Poesía » Civil
498 0 3

                                      Пречистена вяра

 

Питам се защо ли съм на този свят?

Дали от себе си частица на другите съм дала?

Дали пътеката ми ще тъне в забрава

или клон разлистен семейното дърво ще

продължава...

Годините минават и мисъл тежка в мен назрява.

Небесата са с привели чела - изливат дъжд греховен.

                  Пречистват моята душа

                  и сили вливат в мойта вяра.

Макар че радостта е малко, животът продължава.

                Аз жива съм дори след тази бавна смърт,

в която ме обрече.

Не искам да мъждукам в своя път.

                  Горяла съм и още ще горя.

                 В огнена река  да плувам

                 аз пак от пламъците ще изплувам.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се обезсърчавай! Съвсем естествено е да се спираш на-вече на това, което те вълнува.Не искам да ти се меся, затова ще те посъветвам само едно -старай се да пишеш кратки творби!Старателно изчиствай излишното и обърни повече внимание на стиха!Ти имаш богат език и добър стил. Всичко само ще се подреди.Желая ти успех!
    Приятни почивни дни!
  • Благодаря ти Стойне.Аз пиша което ме вълнува много,което измъчва сърцето ми.Темите в мене се сменят според емоциите ми. Гражданска, любовна или социална.Опитвам се в стиховете да покажа моята човешка позиция.Приятен ден мила приятелко.
  • Добър ден, Йонке!На този свят всеки пристига с някаква мисия. Животът
    е най-съвършеното чудо!Не може толкова глупаво да е устроен.Има време и
    ще осмислиш всичко. Важното, че си открила правия път и имаш волята да се бориш:"Горяла съм и още ще горя.
    В огнена река да плувам
    аз пак от пламъците ще изплувам!"
    Поздрав, мила и дерзай!Ведър ден!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...