Пречистена вяра
Пречистена вяра
Питам се защо ли съм на този свят?
Дали от себе си частица на другите съм дала?
Дали пътеката ми ще тъне в забрава
или клон разлистен семейното дърво ще
продължава...
Годините минават и мисъл тежка в мен назрява.
Небесата са с привели чела - изливат дъжд греховен.
Пречистват моята душа
и сили вливат в мойта вяра.
Макар че радостта е малко, животът продължава.
Аз жива съм дори след тази бавна смърт,
в която ме обрече.
Не искам да мъждукам в своя път.
Горяла съм и още ще горя.
В огнена река да плувам
аз пак от пламъците ще изплувам.
© Йонка Янкова All rights reserved.
