8 feb 2008, 20:27

Пречистване

  Poesía » Otra
654 0 8

Когато настъпи нощта,

ще притворя очи,

ще пречистя лошите думи

и мисли изпратени,

пълни със злоба към мен.

А с утрото слънчево

ще отворя отново усмихната

очите си, търсещи топлия ден.

В миг светът към мен ще поглежда,

а към тези чудовища, нарекли се хора,

ще изпратя усмивка с надежда.

Денят сам ще ги защрихова.

Ще вървя смело по пътя,

начертан от съдбата,

а Бог ще се погрижи за тях

и за всички, които са на Земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...