Когато настъпи нощта,
ще притворя очи,
ще пречистя лошите думи
и мисли изпратени,
пълни със злоба към мен.
А с утрото слънчево
ще отворя отново усмихната
очите си, търсещи топлия ден.
В миг светът към мен ще поглежда,
а към тези чудовища, нарекли се хора,
ще изпратя усмивка с надежда.
Денят сам ще ги защрихова.
Ще вървя смело по пътя,
начертан от съдбата,
а Бог ще се погрижи за тях
и за всички, които са на Земята.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
