Когато настъпи нощта,
ще притворя очи,
ще пречистя лошите думи
и мисли изпратени,
пълни със злоба към мен.
А с утрото слънчево
ще отворя отново усмихната
очите си, търсещи топлия ден.
В миг светът към мен ще поглежда,
а към тези чудовища, нарекли се хора,
ще изпратя усмивка с надежда.
Денят сам ще ги защрихова.
Ще вървя смело по пътя,
начертан от съдбата,
а Бог ще се погрижи за тях
и за всички, които са на Земята.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
