18 jun 2013, 11:37

Пречистване на душата

  Poesía » Otra
502 0 6

На слънцето под огнения диск

снагата някак омалява.

Макар да зная със известен риск,

че сянката ù се смалява.

 

Небето синьо-зъзнещо от жар,

от облаците се изчиства.

А вътре в мене е сега пожар -

душата в него се пречиства.

 

Така пречистената ми душа

за ново слънце закопнява.

И аз се мъча днес да ù внуша

в земята да се вкоренява.

 

И нека пусне в корена следи -

душа в душа да се прихване.

И друг след нея да я наследи,

и чиста пак да си остане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...