18 июн. 2013 г., 11:37

Пречистване на душата

505 0 6

На слънцето под огнения диск

снагата някак омалява.

Макар да зная със известен риск,

че сянката ù се смалява.

 

Небето синьо-зъзнещо от жар,

от облаците се изчиства.

А вътре в мене е сега пожар -

душата в него се пречиства.

 

Така пречистената ми душа

за ново слънце закопнява.

И аз се мъча днес да ù внуша

в земята да се вкоренява.

 

И нека пусне в корена следи -

душа в душа да се прихване.

И друг след нея да я наследи,

и чиста пак да си остане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...