На слънцето под огнения диск
снагата някак омалява.
Макар да зная със известен риск,
че сянката ù се смалява.
Небето синьо-зъзнещо от жар,
от облаците се изчиства.
А вътре в мене е сега пожар -
душата в него се пречиства.
Така пречистената ми душа
за ново слънце закопнява.
И аз се мъча днес да ù внуша
в земята да се вкоренява.
И нека пусне в корена следи -
душа в душа да се прихване.
И друг след нея да я наследи,
и чиста пак да си остане.
© Никола Апостолов Всички права запазени