9 ene 2021, 16:27

Пречистваща тишина

  Poesía » Civil
507 0 3

Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.“ Вяра Иванова

Понякога е нужна тишина.

Такава, дето ражда истини.

Особено след празници и тържества,

с емоции различни пренаситени.

Понякога е нужно да останеш сам.

От много бързане човек се губи…

В изкушение,

надменност,

глупост,

суета …

Прегърнал грешките си…

Пиета!

Притихнал в своето убежище,

останал само по душа́,           

с наметка, изтъкана от съмнения,

повежда разговор със

… съвестта.

В нейния дом,

между ума и сърцето

Истината гола се е скрила.

Безпощадна, посочва те с пръст:

Съвестта ти, човече, е в криза!

По - леко ще носиш Христовия кръст,

ако прегърнеш 

любов, и надежда, и чест.

Избирай как да живееш.

Можеш да започнеш веднага!

От днес!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...