9 ene 2021, 16:27

Пречистваща тишина

  Poesía » Civil
502 0 3

Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.“ Вяра Иванова

Понякога е нужна тишина.

Такава, дето ражда истини.

Особено след празници и тържества,

с емоции различни пренаситени.

Понякога е нужно да останеш сам.

От много бързане човек се губи…

В изкушение,

надменност,

глупост,

суета …

Прегърнал грешките си…

Пиета!

Притихнал в своето убежище,

останал само по душа́,           

с наметка, изтъкана от съмнения,

повежда разговор със

… съвестта.

В нейния дом,

между ума и сърцето

Истината гола се е скрила.

Безпощадна, посочва те с пръст:

Съвестта ти, човече, е в криза!

По - леко ще носиш Христовия кръст,

ако прегърнеш 

любов, и надежда, и чест.

Избирай как да живееш.

Можеш да започнеш веднага!

От днес!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...