Пречистваща тишина
„Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.“ Вяра Иванова
Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам.
От много бързане човек се губи…
В изкушение,
надменност,
глупост,
суета …
Прегърнал грешките си…
Пиета!
Притихнал в своето убежище,
останал само по душа́,
с наметка, изтъкана от съмнения,
повежда разговор със
… съвестта.
В нейния дом,
между ума и сърцето
Истината гола се е скрила.
Безпощадна, посочва те с пръст:
Съвестта ти, човече, е в криза!
По - леко ще носиш Христовия кръст,
ако прегърнеш
любов, и надежда, и чест.
Избирай как да живееш.
Можеш да започнеш веднага!
От днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
