14 nov 2020, 7:44  

Пречистващо

  Poesía » Otra
337 5 7

На М.

 

От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова.

 

Очи отворила ти пак ще се усмихнеш,
аз скрита, зад пердето скришом ще броя,
до три пъти по седем - болката ще стихне,
от летен спомен - слънчев ден ще ти скроя.

 

Ще грейнеш ти в неръкотворната одежда,
за теб ще цъфнат в ноемврийски небеса,
цветя на обич, тиха вяра и надежда,
повярвай ми, че вечни болките не са!

 

Аз ще си тръгна пак по котешки - на пръсти,
понесла в шепи пъстро късче - от съня.
Клисар - отворил светъл храм ще се прекръсти,
за прошка, ще целуне прага ти деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...