Пречистващо
На М.
От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова.
Очи отворила ти пак ще се усмихнеш,
аз скрита, зад пердето скришом ще броя,
до три пъти по седем - болката ще стихне,
от летен спомен - слънчев ден ще ти скроя.
Ще грейнеш ти в неръкотворната одежда,
за теб ще цъфнат в ноемврийски небеса,
цветя на обич, тиха вяра и надежда,
повярвай ми, че вечни болките не са!
Аз ще си тръгна пак по котешки - на пръсти,
понесла в шепи пъстро късче - от съня.
Клисар - отворил светъл храм ще се прекръсти,
за прошка, ще целуне прага ти деня.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
