14.11.2020 г., 7:44  

Пречистващо

329 5 7

На М.

 

От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова.

 

Очи отворила ти пак ще се усмихнеш,
аз скрита, зад пердето скришом ще броя,
до три пъти по седем - болката ще стихне,
от летен спомен - слънчев ден ще ти скроя.

 

Ще грейнеш ти в неръкотворната одежда,
за теб ще цъфнат в ноемврийски небеса,
цветя на обич, тиха вяра и надежда,
повярвай ми, че вечни болките не са!

 

Аз ще си тръгна пак по котешки - на пръсти,
понесла в шепи пъстро късче - от съня.
Клисар - отворил светъл храм ще се прекръсти,
за прошка, ще целуне прага ти деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...