14 нояб. 2020 г., 07:44  

Пречистващо

342 5 7

На М.

 

От пеперудени крилца прашец ще взема,
от лунен лъч палитра ще си изкова.
И по стъклата ти най-нежната поема,
ще ти напиша с в сън сънувани слова.

 

Очи отворила ти пак ще се усмихнеш,
аз скрита, зад пердето скришом ще броя,
до три пъти по седем - болката ще стихне,
от летен спомен - слънчев ден ще ти скроя.

 

Ще грейнеш ти в неръкотворната одежда,
за теб ще цъфнат в ноемврийски небеса,
цветя на обич, тиха вяра и надежда,
повярвай ми, че вечни болките не са!

 

Аз ще си тръгна пак по котешки - на пръсти,
понесла в шепи пъстро късче - от съня.
Клисар - отворил светъл храм ще се прекръсти,
за прошка, ще целуне прага ти деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...