1 sept 2009, 9:57

Пречката е Тя

710 0 1

Мнимото усещане за вечността преследва

моето душевно състояние, постоянно го отвежда

към познатото страдание с неземно описание.

Очаква ме отново заветното разочарование.


Какво ми взема то! Как да го премахна,

а забравя? Какво ли още имам да отгатна?

Какви въпроси пак да си задам - не знам

и колко болка трябва да предам натам -


към следващата уморена, питаща душа,

която търси в вечността своята съдба?

Моята тъга се крие умопомрачена в самота,

страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...