1.09.2009 г., 9:57

Пречката е Тя

712 0 1

Мнимото усещане за вечността преследва

моето душевно състояние, постоянно го отвежда

към познатото страдание с неземно описание.

Очаква ме отново заветното разочарование.


Какво ми взема то! Как да го премахна,

а забравя? Какво ли още имам да отгатна?

Какви въпроси пак да си задам - не знам

и колко болка трябва да предам натам -


към следващата уморена, питаща душа,

която търси в вечността своята съдба?

Моята тъга се крие умопомрачена в самота,

страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...