1 сент. 2009 г., 09:57

Пречката е Тя

713 0 1

Мнимото усещане за вечността преследва

моето душевно състояние, постоянно го отвежда

към познатото страдание с неземно описание.

Очаква ме отново заветното разочарование.


Какво ми взема то! Как да го премахна,

а забравя? Какво ли още имам да отгатна?

Какви въпроси пак да си задам - не знам

и колко болка трябва да предам натам -


към следващата уморена, питаща душа,

която търси в вечността своята съдба?

Моята тъга се крие умопомрачена в самота,

страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...