1 сент. 2009 г., 09:57

Пречката е Тя

714 0 1

Мнимото усещане за вечността преследва

моето душевно състояние, постоянно го отвежда

към познатото страдание с неземно описание.

Очаква ме отново заветното разочарование.


Какво ми взема то! Как да го премахна,

а забравя? Какво ли още имам да отгатна?

Какви въпроси пак да си задам - не знам

и колко болка трябва да предам натам -


към следващата уморена, питаща душа,

която търси в вечността своята съдба?

Моята тъга се крие умопомрачена в самота,

страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...