Пречката е Тя

Poetry » Philosophical

711 0 1

Мнимото усещане за вечността преследва

моето душевно състояние, постоянно го отвежда

към познатото страдание с неземно описание.

Очаква ме отново заветното разочарование.

Какво ми взема то! Как да го премахна,

а забравя? Какво ли още имам да отгатна?

Какви въпроси пак да си задам - не знам

и колко болка трябва да предам натам -

към следващата уморена, питаща душа,

която търси в вечността своята съдба?

Моята тъга се крие умопомрачена в самота,

страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0