ПРЕЧУПЕНИ КРИЛА
Разхождам се загледан във морето,
а то гъмжило е от цветове.
Далече нейде слива се с небето,
забравило за свойте брегове.
Внезапно чувам “Индианско лято”
и спирам да послушам Жо Дасен.
А чувството ми... сякаш е разлято
отново върху есенен десен.
И времето, което всичко помни,
успя да върне образ избелял.
Като парченца от строшени стомни ...