ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
13 окт. 2010 г., 10:12

Пречупени крила 

  Поэзия » Любовная
1447 0 11

 

ПРЕЧУПЕНИ   КРИЛА

                                                                                    

Разхождам се загледан във морето,                                                             

а то гъмжило е от цветове.

Далече нейде слива се с небето,

забравило за свойте брегове.

 

Внезапно чувам “Индианско лято”

и спирам да послушам Жо Дасен.

А чувството ми... сякаш е разлято

отново върху есенен десен.

 

И времето, което всичко помни,

успя  да върне образ избелял.

Като парченца от строшени стомни

се беше този спомен разпилял.

 

Започвам късчетата да събирам,

едно към друго нежно ги лепя.

И ето, вече чувствам и разбирам,

че образът наново оживя.

 

И споменът ми за едно момиче

с разрошени от вятъра коси,

красиво като първото кокиче,

отново мислите ми прекоси.

 

Аз тръгвам пак в посоката, която...

тогава бързо ни отведе там,

където… наш'то - “Циганското лято”,

разбуни чувства, трепети и плам.

 

Отново съм при заливчето скрито,

в което бяхме само аз и тя.

Но миналото e... почти изтрито –

отдавна с младостта ми отлетя.

 

Аз слушам както някога вълните,

поглеждам със очакване встрани.

Една камбанка нейде във гърдите

издайнически почва да звъни.

 

И капките, големи и студени,

прорязват бързо тъжното лице.

Защо ли днес са толкова солени?

Защо треперят моите ръце?

 

А чайките кръжат със вик сподавен

и кацат на отсрещната скала.

Оттам ми маха споменът забравен,

но вече...  със пречупени крила.

 

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Припомних си появата ти!
    Поздрави,ИЦЕ!
    http://vbox7.com/play:67efe126
  • !вълшебно е тук...
  • Благодаря на всички!
    Ангеле, твоята оценка е много важна за мен.
    Славче, аз държа на думата си. "Пристан" вече е в сайта.
    Пастирката на светулки: Мария,благодаря за високата оценка. Между другото и аз обичам светулки:
    "Като балеринки игриви,
    запалили малки искрици,
    унесени в танц фееричен,
    проблясват красиви светулки."
    (откъс от "Лятна тракийска нощ)

    "Шемет": Здравей, младежо!(нали си само на 107 години) Толкова млад, пак хубаво пише. Затова и ценя мнението ти.

  • Докосващо е!
  • Прекрасна поезия видях тук! Пак ще те чета! Добре дошъл сред откровенците!
  • Стихът ти е чудесен!
    Поздравления!
    И добре си дошъл!
  • Благодаря на "Момичето в зелено". Специално за теб:

    Дори Съдбата не можа да я принуди
    да тръгне по предвидения път
    В очите заблестяха чудни изумруди
    И тя намери своя верен кът.
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря ви момичета. Колко е хубаво, че сте успели да запазите нежността в душите си.
    Ако публикувам "Пристан", приемете го като поздрав за вас.
  • Знам,че очакваш коментар от друг автор,но не мога да чакам.Като вълшебство е стихотворението ти и ти пожелавам да те застигне-да ти върне скритото заливче,за да залепиш всички късчета от образа си!Поздрави!
  • !!!
Предложения
: ??:??