Пред болката градиш стена
Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите.
Но няма как да си любим. Щом сочиш с думата "грешите".
Ти питаш се защо си сам. Връхлита те и тази мисъл.
А чувствата - ненужен храм. От Дявола си тъй орисан.
Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
Не стреляй всичко по вина. Ще оставиш нелечим оттенък!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
