15 дек. 2013 г., 19:08

Пред болката градиш стена 

  Поэзия
475 0 9

Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.

Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.

Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите.
Но няма как да си любим. Щом сочиш с думата "грешите".

Ти питаш се защо си сам. Връхлита те и тази мисъл.
А чувствата - ненужен храм. От Дявола си тъй орисан.

Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
Не стреляй всичко по вина. Ще оставиш нелечим оттенък!







© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбираш ме ти, Санвали, разбираш ме!
  • "Без обич се умира жив."
    Споделям, Васил! Поздрав!
  • Благодаря ви, Вихра, Дарена, Чо и Динко! Радвам се, че наминахте!
  • човек винаги е градилстени. било да се извиси, било дасе пази. но няма неразрушеме стени. и дяволът не е страшен. но чувствата пази - те могат да съборят всяка стена.!!!
  • И аз харесах! Поздрав, Васил!
  • Затова познаваме Милостта... Браво!
  • Благодаря ви, Жени и Албена!
  • И на мен ми хареса,браво!
  • Много добро! Харесах го! Много!
Предложения
: ??:??