Пред болката градиш стена

Поэзия

625 0 9

Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.

Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.

Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите.
Но няма как да си любим. Щом сочиш с думата "грешите".

Ти питаш се защо си сам. Връхлита те и тази мисъл.
А чувствата - ненужен храм. От Дявола си тъй орисан.

Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
Не стреляй всичко по вина. Ще оставиш нелечим оттенък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Разбираш ме ти, Санвали, разбираш ме!

2013-12-18T11:42:06+02:00
Sanvali (Санвали)

"Без обич се умира жив."
Споделям, Васил! Поздрав!

2013-12-17T15:36:40+02:00
myworld (Аз)

Благодаря ви, Вихра, Дарена, Чо и Динко! Радвам се, че наминахте!

2013-12-16T14:00:05+02:00
dinko1963 (Динко)

човек винаги е градилстени. било да се извиси, било дасе пази. но няма неразрушеме стени. и дяволът не е страшен. но чувствата пази - те могат да съборят всяка стена.!!!

2013-12-16T08:15:29+02:00
oksimoron (Христов)

И аз харесах! Поздрав, Васил!

2013-12-15T21:08:35+02:00