26 ene 2012, 10:51

Пред бурята

  Poesía » Otra
940 1 3

                                                                        Вдъхновено от картината на

                                                                       Ася Толедо „Пред буря”

                                                                      Благодаря за импулса!

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=270609

 

Пред бурята е всичко спотаено,

тревожно-ясно даже без слова.

Очакването свива  се ранено.

Минутите пълзят едва-едва.

 

Въздухът – със нож да го нарежеш...

И охкат облаците  в  транс.

Дъждът подхвърля тънки, мокри  мрежи

на вятъра с изискан реверанс.

 

Дърветата изтръпват  примирено...

Безмълвни са уплашените птици.

Пред бурята самотно е. Студено.

Небето е изцъклило зеници.

 

А Господ Бог поглежда мимоходом

към  този свят - ту праведен, ту грешен.

Пред бурята напомня ни Природата:

нищожен е човекът, тъжно-смешен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...