Пред бурята

26 янв. 2012 г., 10:51

Поэзия » Другая

803 1 3

Вдъхновено от картината на

Ася Толедо „Пред буря”

Благодаря за импулса!

Пред бурята е всичко спотаено,

тревожно-ясно даже без слова.

Очакването свива се ранено.

Минутите пълзят едва-едва.

Въздухът – със нож да го нарежеш...

И охкат облаците в транс.

Дъждът подхвърля тънки, мокри мрежи

на вятъра с изискан реверанс.

Дърветата изтръпват примирено...

Безмълвни са уплашените птици.

Пред бурята самотно е. Студено.

Небето е изцъклило зеници.

А Господ Бог поглежда мимоходом

към този свят - ту праведен, ту грешен.

Пред бурята напомня ни Природата:

нищожен е човекът, тъжно-смешен.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-01-27T10:10:20+02:00

красива и вълнуваща поетична картина...
творбите на Ася са вълшебни...никак не се учудвам,
че те вдъхновила за този чудесен стих, Нина...сърдечен поздрав..
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-27T00:43:20+02:00

Поздравления за прекрасното стихотворение, Нина!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-01-27T00:18:27+02:00

Усетих приближаването й...
Поздрав, Нина!