Пред бурята
Вдъхновено от картината на
Ася Толедо „Пред буря”
Благодаря за импулса!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=270609
Пред бурята е всичко спотаено,
тревожно-ясно даже без слова.
Очакването свива се ранено.
Минутите пълзят едва-едва.
Въздухът – със нож да го нарежеш...
И охкат облаците в транс.
Дъждът подхвърля тънки, мокри мрежи
на вятъра с изискан реверанс.
Дърветата изтръпват примирено...
Безмълвни са уплашените птици.
Пред бурята самотно е. Студено.
Небето е изцъклило зеници.
А Господ Бог поглежда мимоходом
към този свят - ту праведен, ту грешен.
Пред бурята напомня ни Природата:
нищожен е човекът, тъжно-смешен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
