1 dic 2013, 22:50

Пред камината... 

  Poesía » Del paisaje
562 0 3
Пред камината
 

Пред камината стоя с уплаха,

Че люта зима сее студ навред.

Снежинки вън усилено ми махат

И сетне се превръщат в лед.

 

Стопява се и моята надежда

За топла вечер, мирен сън.

За въгленче от огъня копнея,

За топлота и тих камбанен звън.

 

И стене вън ветрецът леденостуден

Със своя повей мирен, лек, сковаващ...

Съобщава ни за празничния ден,

С усмивки и подаръци изгряващ.

 

И ето вече топлотата

прокрадва се в душата ми изпита.

Усмивката измества сивотата,

за празничните дни разкрита. 

 

Камината разпалена отново,

С пламък буен ме приветства мен.

За новата година нещо ново,

Красиво в празничния ден.

© Роси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??