Пред камината
Пред камината стоя с уплаха,
Че люта зима сее студ навред.
Снежинки вън усилено ми махат
И сетне се превръщат в лед.
Стопява се и моята надежда
За топла вечер, мирен сън.
За въгленче от огъня копнея,
За топлота и тих камбанен звън.
И стене вън ветрецът леденостуден
Със своя повей мирен, лек, сковаващ...
Съобщава ни за празничния ден, ...