1.12.2013 г., 22:50 ч.

Пред камината... 

  Поезия » Пейзажна
563 0 3
Пред камината
 

Пред камината стоя с уплаха,

Че люта зима сее студ навред.

Снежинки вън усилено ми махат

И сетне се превръщат в лед.

 

Стопява се и моята надежда

За топла вечер, мирен сън.

За въгленче от огъня копнея,

За топлота и тих камбанен звън.

 

И стене вън ветрецът леденостуден

Със своя повей мирен, лек, сковаващ...

Съобщава ни за празничния ден,

С усмивки и подаръци изгряващ.

 

И ето вече топлотата

прокрадва се в душата ми изпита.

Усмивката измества сивотата,

за празничните дни разкрита. 

 

Камината разпалена отново,

С пламък буен ме приветства мен.

За новата година нещо ново,

Красиво в празничния ден.

© Роси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??