Пред камината...
Пред камината стоя с уплаха,
Че люта зима сее студ навред.
Снежинки вън усилено ми махат
И сетне се превръщат в лед.
Стопява се и моята надежда
За топла вечер, мирен сън.
За въгленче от огъня копнея,
За топлота и тих камбанен звън.
И стене вън ветрецът леденостуден
Със своя повей мирен, лек, сковаващ...
Съобщава ни за празничния ден,
С усмивки и подаръци изгряващ.
И ето вече топлотата
прокрадва се в душата ми изпита.
Усмивката измества сивотата,
за празничните дни разкрита.
Камината разпалена отново,
С пламък буен ме приветства мен.
За новата година нещо ново,
Красиво в празничния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
