28 ago 2013, 20:42

Пред мен си

1.1K 0 1

Очи затварям, ето те, пред мен си,
ръце протягам, да те прегърна искам.
И в тишината пак дочувам твоя песен,
и всичко е като преди, но теб те няма.

Заспивам и не искам ден да идва,
щом ти си тук и пак ще те прегърна.
В усмивка на дете, в сълза любовна,
навсякъде си, нищо че те няма.

Навсякъде си, ти пленил си всичко,
дори и ангели пред теб ще коленичат,
дори земята да те скрие няма сили.
Ти пак си тук, тук някъде във мен.

16. VІ. 2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...