Пред мен си
Очи затварям, ето те, пред мен си,
ръце протягам, да те прегърна искам.
И в тишината пак дочувам твоя песен,
и всичко е като преди, но теб те няма.
Заспивам и не искам ден да идва,
щом ти си тук и пак ще те прегърна.
В усмивка на дете, в сълза любовна,
навсякъде си, нищо че те няма.
Навсякъде си, ти пленил си всичко,
дори и ангели пред теб ще коленичат,
дори земята да те скрие няма сили.
Ти пак си тук, тук някъде във мен.
16. VІ. 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
