2 dic 2006, 22:56

Пред огледалото

  Poesía
1.3K 0 2

Пред огледалото

Едно момиче пред мен стоеше.

От момче бе сърцето й разбито,

но за него още то туптеше.

Тя обичаше го упорито.

През сълзи ми разказа,

че влюбена е до полуда,

че не може да го мрази

и надява се на чудо.

Попита ме какво да прави-

дали за него да се бори,

дали  да го забрави

и да спре да му говори...

Но нищо аз не отговорих,

въпросът беше много сложен.

жал ми е ,че трябва тя да страда.

Ръка протегнах,но се спрях.

Разделяше ни стъклена преграда.

Аз пред огледалото стоях сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелски Греховна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Ръка протегнах,но се спрях.
    Разделяше ни стъклена преграда.
    Аз пред огледалото стоях сама."
    Представих си го! Повярвай, твоята героина ще срещне истинската Любов!
  • Хареса ми идеята...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...