Пред огледалото
Пред огледалото
Едно момиче пред мен стоеше.
От момче бе сърцето й разбито,
но за него още то туптеше.
Тя обичаше го упорито.
През сълзи ми разказа,
че влюбена е до полуда,
че не може да го мрази
и надява се на чудо.
Попита ме какво да прави-
дали за него да се бори,
дали да го забрави
и да спре да му говори...
Но нищо аз не отговорих,
въпросът беше много сложен.
жал ми е ,че трябва тя да страда.
Ръка протегнах,но се спрях.
Разделяше ни стъклена преграда.
Аз пред огледалото стоях сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелски Греховна Всички права запазени
