Пред огледалото
Пред огледалото
Едно момиче пред мен стоеше.
От момче бе сърцето й разбито,
но за него още то туптеше.
Тя обичаше го упорито.
През сълзи ми разказа,
че влюбена е до полуда,
че не може да го мрази
и надява се на чудо.
Попита ме какво да прави-
дали за него да се бори,
дали да го забрави
и да спре да му говори...
Но нищо аз не отговорих,
въпросът беше много сложен.
жал ми е ,че трябва тя да страда.
Ръка протегнах,но се спрях.
Разделяше ни стъклена преграда.
Аз пред огледалото стоях сама.
© Ангелски Греховна All rights reserved.
