2 дек. 2006 г., 22:56

Пред огледалото

1.3K 0 2

Пред огледалото

Едно момиче пред мен стоеше.

От момче бе сърцето й разбито,

но за него още то туптеше.

Тя обичаше го упорито.

През сълзи ми разказа,

че влюбена е до полуда,

че не може да го мрази

и надява се на чудо.

Попита ме какво да прави-

дали за него да се бори,

дали  да го забрави

и да спре да му говори...

Но нищо аз не отговорих,

въпросът беше много сложен.

жал ми е ,че трябва тя да страда.

Ръка протегнах,но се спрях.

Разделяше ни стъклена преграда.

Аз пред огледалото стоях сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелски Греховна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Ръка протегнах,но се спрях.
    Разделяше ни стъклена преграда.
    Аз пред огледалото стоях сама."
    Представих си го! Повярвай, твоята героина ще срещне истинската Любов!
  • Хареса ми идеята...

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...