24 feb 2009, 9:14

Пред огледалото стои

  Poesía
849 0 1

Пред огледалото стои -

копие на тъмни страхове.

Размазано и толкоз мътно,

прикрива свойте грехове.

 

Пред огледалото стои,

една самотна рамка,

платно, морко от сълзи,

и толкоз черен грим.

 

Пред огледалото стои,

а сякаш няма я отдавна.

Огледа се за миг и отлетя

като пеперуда от тавана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До дъното на тъгата лесно се стига и излиза се трудно.Но ако си още жива и на таз земя тепърва ще го сториш-Бързо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...