Feb 24, 2009, 9:14 AM

Пред огледалото стои

  Poetry
856 0 1

Пред огледалото стои -

копие на тъмни страхове.

Размазано и толкоз мътно,

прикрива свойте грехове.

 

Пред огледалото стои,

една самотна рамка,

платно, морко от сълзи,

и толкоз черен грим.

 

Пред огледалото стои,

а сякаш няма я отдавна.

Огледа се за миг и отлетя

като пеперуда от тавана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • До дъното на тъгата лесно се стига и излиза се трудно.Но ако си още жива и на таз земя тепърва ще го сториш-Бързо!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...