Пред огледалото стои -
копие на тъмни страхове.
Размазано и толкоз мътно,
прикрива свойте грехове.
Пред огледалото стои,
една самотна рамка,
платно, морко от сълзи,
и толкоз черен грим.
Пред огледалото стои,
а сякаш няма я отдавна.
Огледа се за миг и отлетя
като пеперуда от тавана!
© Дива Самодива All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
