30 may 2013, 12:53

Пред оградата на свободата 

  Poesía » De amor
562 0 3

Като в приказка - дълго бях скитал -

клан-недоклан и дран-недодран…

Писма ти пишех от дъжд на вятър,

провождах ти поздрави.

На умрял лисугер се правех

щом попаднеше в моя град…

Хем исках да бера с пълни шепи,

хем ме плашеше страшното „ПОСЛЕ”.

 

Днес се облизвам за ябълки

от твоя рай,

а ти ми твърдиш, че

ябълките са свършили…

Ям и ягоди, и малини, къпини даже,

и не само през май,

но този път явно градината сбърках.

 

Прескочих безброй огради,

под храсталаци дълго пълзях,

отвързан - достигнах кайначето

на твоя тъй бистър поглед…

С диви круши ще напълня торбичката,

късметлийското камъче не ме позна

и ще тръгна -

все още по гърба ми висят

парчета непипната кожа…

 

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сладкодумно!
  • Ех, че хубаво! Много сладуранско.
  • Давам едно кило ябълки ( явно и ти като мен си им фен ) да те видя как се правиш на умрял лисугер
    Интересно!
    Ъ, хубав стих де
Propuestas
: ??:??